Jul 31, 2008, 6:56 AM

Мой малък Ноа (in memoriam)

1.3K 0 5

"Тези редове посвещавам на малкия Ноа. Той живя на този свят твърде кратко, но остави в душата ми своята крехка следа."

 

Безмълвен ангел протегна

ефирна си ръка.

Едно дете поведе

от живота към смъртта?

- Не! Към вечността!

Дете, с очи като море,

с душа по-чиста от небе.

Ръчички в светлината се потапят,

нозете от земята се отлепят.

И в майчина прегръдка,

то с ангела полита,

в светлината се заплита.

Къде отива? - Не запита.

Там болка няма вече,

и страх, и студ

остават надалече.

А долу мама бе сама,

от мъката и то нищо не разбра.

Очите и изгубено ронеха сълзи,

момченцето помисли, че вали.

И чу детето божий благослов,

Иисус шептеше му с любов.

Личицето бледо засия,

душата чиста отлетя -

към безкрая, вечността

... любовта.

Почивай в мир, мой малък Ноа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Джордан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...