27 мая 2008 г., 10:46

Mой си

723 0 8

 

 

Ти си вятър.

Заради теб плачат

вятърните мелници.

Крилата им безжизнено

крепят небето.

 

Ти си морето.

Заради теб плачат

жените на моряците.

Ръцете им в молитва

устремени са.

 

Ти си слънцето.

Заради теб плачат,

изгорели, пустините.

Керваните са в плен

на твоите миражи.

 

Слънчев вятър, морски.

Мой си!

Вятърните мелници,

жените на моряците,

изгорелите пустини -

моите сълзи изплакаха.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....