27.05.2008 г., 10:46

Mой си

721 0 8

 

 

Ти си вятър.

Заради теб плачат

вятърните мелници.

Крилата им безжизнено

крепят небето.

 

Ти си морето.

Заради теб плачат

жените на моряците.

Ръцете им в молитва

устремени са.

 

Ти си слънцето.

Заради теб плачат,

изгорели, пустините.

Керваните са в плен

на твоите миражи.

 

Слънчев вятър, морски.

Мой си!

Вятърните мелници,

жените на моряците,

изгорелите пустини -

моите сълзи изплакаха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...