27 may 2008, 10:46

Mой си

  Poesía
726 0 8

 

 

Ти си вятър.

Заради теб плачат

вятърните мелници.

Крилата им безжизнено

крепят небето.

 

Ти си морето.

Заради теб плачат

жените на моряците.

Ръцете им в молитва

устремени са.

 

Ти си слънцето.

Заради теб плачат,

изгорели, пустините.

Керваните са в плен

на твоите миражи.

 

Слънчев вятър, морски.

Мой си!

Вятърните мелници,

жените на моряците,

изгорелите пустини -

моите сълзи изплакаха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...