hristam (Христина Мачикян)
531 928
7 янв. 2018 г., 22:22  

Може би 

  Поэзия
506 2 4

Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо,
с тежки коси керемидени
и ококорено светло око –
светлото вън да види.
Може да бяха съвсем сами –
ядки в черупка на орех.
Слушаха времето в тях как мълчи,
докато му говорят,
седнали под балдахин от бръшлян.
Може би бяха на сто –
той – най-щастливият с нея Иван,
тя пък – самата любов.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??