Може би...

Поэзия » Другая

1.2K 1 9

И вчера беше празник, Господи!

Кога отвикнах да се радвам силно

като дете на близки и на гости,

на клоун от немай къде пристигнал...

Домът, подобно мъртвото огнище,

не топли никой. Будя се, заспала

във пепелта. И не очаквам нищо…

Отдавна Пепеляшка е умряла…

На моята врата дори и просяк

за залък хляб не ще протегне длани.

Сама съм. И съм тъжна. Буреносно

една сълза на пиршество ме кани.

Наднича зад разпуснатите щори

една любов, измислена красиво.

Целува ме и тихо ми говори,

че, щом измислям, може би съм жива…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maistora (Красимир Тенев)

Песимизмът може да е зарAзен!
Малко в повече ми дойде меланхолията. Тъкмо затова ми харесва стиха -
въздейства! И заради добрата поетична техника. Приемам финала за отворен не само заради многоточието. Не бива да пренебрегваме силата на мисълта. Мислите ни коват бъдещето ни.
Измислените неща са кадри от него. "Въображението е по-важно от познанието" - е казал един ярък представител на науката. Чрез него имаме възможност на задочни срещи с нашето утре.
Радвам се попаднах на тази страничка! Помня я от преди реставрацията!

2012-02-03T14:38:13+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Браво! Много го харесах! Поздрав!

2012-02-02T23:05:19+02:00
Enena (Елена Нинова)

Моето скьпо дете ,отново е написало прекрасен стих!

2012-01-24T20:53:46+02:00
AvR1tO (Дивата Лагуна)

И аз може би съм жива! Ама само вероятно Много ми хареса (hug)

2012-01-14T20:44:10+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Празникът си е твой и трябва да му се усмихнеш, па макар и някой път само до 12, Пепеляшке...
По-натам във твоята лирика ще очакваме втората половина от съвременната история на приказката

2012-01-09T20:12:38+02:00