Може би...
И вчера беше празник, Господи!
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище,
не топли никой. Будя се, заспала
във пепелта. И не очаквам нищо…
Отдавна Пепеляшка е умряла…
На моята врата дори и просяк
за залък хляб не ще протегне длани.
Сама съм. И съм тъжна. Буреносно
една сълза на пиршество ме кани.
Наднича зад разпуснатите щори
една любов, измислена красиво.
Целува ме и тихо ми говори,
че, щом измислям, може би съм жива…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
