17 окт. 2007 г., 10:03

Може би

777 0 13
Може би...
Може би някой,  някого очаква в мрака,
с предчувствие за много, много грях.
Може би някой, някога ще е наказан,
задръж ме с любов, за да не стана на прах!

Не, не, стоп, това вече не е редно!
Малко прекалено, нали!
Тук, тук на влажната земя, под небосклона!
Не, не, у нас да идем, тук вали!

Протягам ръце, с огън към силуета.
Желаеш ме, прошепва неговата уста.
Да, вземай ме, поглъщай ме, желая те!
Пипнешком се намираме с ръце, уста и тела!

(Днес няма да съм в моята пустиня.)
Намирам се отново в моята далнина.
Усещам двойното пулсиране!
Взаимно употребени до глъбина!

Да, още, да, щастливи...
Много добре, нали...
До утре...
Може би...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....