Може би
Може би някой, някого очаква в мрака,
с предчувствие за много, много грях.
Може би някой, някога ще е наказан,
задръж ме с любов, за да не стана на прах!
Не, не, стоп, това вече не е редно!
Малко прекалено, нали!
Тук, тук на влажната земя, под небосклона!
Не, не, у нас да идем, тук вали!
Протягам ръце, с огън към силуета.
Желаеш ме, прошепва неговата уста.
Да, вземай ме, поглъщай ме, желая те!
Пипнешком се намираме с ръце, уста и тела!
(Днес няма да съм в моята пустиня.)
Намирам се отново в моята далнина.
Усещам двойното пулсиране!
Взаимно употребени до глъбина!
Да, още, да, щастливи...
Много добре, нали...
До утре...
Може би...
© Мариола Томова All rights reserved.
, браво!