Може би
Вечер е. Спокойна е и тиха.
Точно пък обратното е в мен.
Вътре във душата бесен вихър
се бунтува - див и несмирен.
Чакам теб. За кой ли път те чакам?!
Ти не идваш пак... за кой ли път!
Поглед замъглен изпращам в мрака,
а сълзите в него си личат.
И навярно, мислиш, ще заплача...
както винаги, но не. Не днес.
По-добре да ме обгърне здрача
от това да страдам все по теб!
Писна ми отдавна да съм слаба,
и невинна, както досега...
Може би е време за забрава...
и за прошка. И за свобода.
Ако си щастлив от мен далече,
по-добре не идвай вече ти!
Болест бе... но даже да гореше,
всичко свърши. Аз те победих!
© Любимата Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Грабна ме стиха ти! Особено поантата! Поздрав!
-
Браво! На сила хубост не става... Горе главата и още хубави стихове
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
