12 nov 2013, 18:25  

Може би 

  Poesía » Otra
396 0 2

Вечер е. Спокойна е и тиха.
Точно пък обратното е в мен.
Вътре във душата бесен вихър
се бунтува - див и несмирен.

Чакам теб. За кой ли път те чакам?!
Ти не идваш пак... за кой ли път!
Поглед замъглен изпращам в мрака,
а сълзите в него си личат.

И навярно, мислиш, ще заплача...
както винаги, но не. Не днес.
По-добре да ме обгърне здрача
от това да страдам все по теб!

Писна ми отдавна да съм слаба,
и невинна, както досега...
Може би е време за забрава...
и за прошка. И за свобода.

Ако си щастлив от мен далече,
по-добре не идвай вече ти!
Болест бе... но даже да гореше,
всичко свърши. Аз те победих!


© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Грабна ме стиха ти! Особено поантата! Поздрав!
  • Браво! На сила хубост не става... Горе главата и още хубави стихове
Propuestas
: ??:??