Може би
Вечер е. Спокойна е и тиха.
Точно пък обратното е в мен.
Вътре във душата бесен вихър
се бунтува - див и несмирен.
Чакам теб. За кой ли път те чакам?!
Ти не идваш пак... за кой ли път!
Поглед замъглен изпращам в мрака,
а сълзите в него си личат.
И навярно, мислиш, ще заплача...
както винаги, но не. Не днес.
По-добре да ме обгърне здрача
от това да страдам все по теб!
Писна ми отдавна да съм слаба,
и невинна, както досега...
Може би е време за забрава...
и за прошка. И за свобода.
Ако си щастлив от мен далече,
по-добре не идвай вече ти!
Болест бе... но даже да гореше,
всичко свърши. Аз те победих!
© Любимата All rights reserved.
