12.11.2013 г., 18:25 ч.  

Може би 

  Поезия » Друга
395 0 2

Вечер е. Спокойна е и тиха.
Точно пък обратното е в мен.
Вътре във душата бесен вихър
се бунтува - див и несмирен.

Чакам теб. За кой ли път те чакам?!
Ти не идваш пак... за кой ли път!
Поглед замъглен изпращам в мрака,
а сълзите в него си личат.

И навярно, мислиш, ще заплача...
както винаги, но не. Не днес.
По-добре да ме обгърне здрача
от това да страдам все по теб!

Писна ми отдавна да съм слаба,
и невинна, както досега...
Може би е време за забрава...
и за прошка. И за свобода.

Ако си щастлив от мен далече,
по-добре не идвай вече ти!
Болест бе... но даже да гореше,
всичко свърши. Аз те победих!


© Любимата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Грабна ме стиха ти! Особено поантата! Поздрав!
  • Браво! На сила хубост не става... Горе главата и още хубави стихове
Предложения
: ??:??