4 мар. 2011 г., 18:08

Може би

702 0 0

Може би в тълпата аз те търсех,
в душата си накрая те открих.
В мечтите си, когато волно реех,
видях те в поредния си стих.

Дори понякога да ме поднасяш,
аз виждам - правиш го с добра душа.
Често в нея сладко ме потапяш,
сърцето искам да ти утеша.

По пътя всеки среща хора разни,
но не на всеки може да се довери.
Нима с думите кичозно мазни
една душа ще може да се покори.

Местенцето в сърцето ще я чака,
търсило в годините една мечта.
Но само в него е кодиран знакът
на мига - кога да дойде обичта.


18.02.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...