Mar 4, 2011, 6:08 PM

Може би

  Poetry » Other
700 0 0

Може би в тълпата аз те търсех,
в душата си накрая те открих.
В мечтите си, когато волно реех,
видях те в поредния си стих.

Дори понякога да ме поднасяш,
аз виждам - правиш го с добра душа.
Често в нея сладко ме потапяш,
сърцето искам да ти утеша.

По пътя всеки среща хора разни,
но не на всеки може да се довери.
Нима с думите кичозно мазни
една душа ще може да се покори.

Местенцето в сърцето ще я чака,
търсило в годините една мечта.
Но само в него е кодиран знакът
на мига - кога да дойде обичта.


18.02.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...