Можех и да не те срещна...
/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно...
Помогни ми да те развенчая!
Както преди искам - безгрижен...
Всяко начало започвам отчаяно
и обич ме още пронизва...
Помогни ми да те забравя!
Все едно не съм се къпал в реката ти.
Все едно не съм плувал, не съм се и давил,
не съм се връщал на брега при сакатите...
Помогни ми и да те пусна!
Край да има безкрайно сбогуване.
Тънката нишка най-била вкусна
и най-тежяло: "Дочуване!"...
Помогни ми да свърши този кошмар!
Нов Ден да имам, Светло, Горещо.
Животът спести ми пореден шамар,
да се разминем и да не те срещна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
