Ще можеш ли да се усмихваш,
когато пълня шепите ти със сълзи?
Всяка лоша дума да притискаш,
уповавайки се на красиви спомени.
Ще бъдеш ли луна и слънце,
нощ и ден с мене, земната?
Когато любовта градина е и зрънце,
и огън е, и е оная тленната...
Ще ме прегърнеш ли,
щом свличам се към пропастта?
Умееш ли
да бъдеш пристан в любовта!
Ще ми простиш ли
за всички счупени звезди?
Ще ме обичаш ли,
рисувайки с мен мечти!
© Веселина Костадинова Все права защищены