Ще можеш ли да се усмихваш,
когато пълня шепите ти със сълзи?
Всяка лоша дума да притискаш,
уповавайки се на красиви спомени.
Ще бъдеш ли луна и слънце,
нощ и ден с мене, земната?
Когато любовта градина е и зрънце,
и огън е, и е оная тленната...
Ще ме прегърнеш ли,
щом свличам се към пропастта?
Умееш ли
да бъдеш пристан в любовта!
Ще ми простиш ли
за всички счупени звезди?
Ще ме обичаш ли,
рисувайки с мен мечти!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се, че забеляза
Поздрави,чудесно е!