8 авг. 2009 г., 00:50

Можеш ли да ме виниш

1.1K 0 4

 

Можеш ли да ме виниш, че открих теб?
Открих, че сме създадени един за друг.
Можеш ли да ме виниш, че всичко забравих след теб?
Прости ми, че опитах да ти покажа
какво чувствам и какво значиш за мен.
Мила, ти омая  ме с  поглед,
но със същия този поглед спря моето сърце.

Любовта, скъпа, е откровено и интимно обещание

на две личности от дълбочината на сърцата им.
Любовта е божи дар, а не задължение.

Усещам, че дошъл е моментът за мен,
всичко е към края си.
Мила, аз исках само да те обичам,
не ме вини, че опитах.
Последният ми дъх наближава,
но ти винаги ще си единствена, единствена любов.
Прости ми, мила, че те обичах по-силно от въздуха.
Тази битка я губя, душата ми излита.
Мила, обичам те и в този момент ти казвам

СБОГОМ!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...