Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден?
През капките плахо надничам
и някак светът ми изглежда наново роден
в камбанка на бяло кокиче.
© Миглена Миткова Все права защищены