МОЛБА
Тупкай, мое сърчице!
Моля те, не ме предавай!
Разтърси уморени криле.
Животът, все пак, заслужава!
Бял си остава белият свят,
дори да ти тъмнее пред очите
от изнемога, болка или глад.
Или от хората с черно в душите.
Тупкай, сърчице, сега!
Знаем, няма да е безконечно.
Ще почиваме после в пръстта
дълго, дълго - цяла вечност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Костова Все права защищены
!!!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
