МОЛБА
Тупкай, мое сърчице!
Моля те, не ме предавай!
Разтърси уморени криле.
Животът, все пак, заслужава!
Бял си остава белият свят,
дори да ти тъмнее пред очите
от изнемога, болка или глад.
Или от хората с черно в душите.
Тупкай, сърчице, сега!
Знаем, няма да е безконечно.
Ще почиваме после в пръстта
дълго, дълго - цяла вечност!
© Мария Костова Всички права запазени