МОЛБА
Тупкай, мое сърчице!
Моля те, не ме предавай!
Разтърси уморени криле.
Животът, все пак, заслужава!
Бял си остава белият свят,
дори да ти тъмнее пред очите
от изнемога, болка или глад.
Или от хората с черно в душите.
Тупкай, сърчице, сега!
Знаем, няма да е безконечно.
Ще почиваме после в пръстта
дълго, дълго - цяла вечност!
© Мария Костова All rights reserved.
!!!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
