ma4enka (Мария Костова)
49 193
Apr 10, 2008, 7:55 PM

Молба 

  Poetry » Other
5.0 / 3
547 0 3
МОЛБА
Тупкай, мое сърчице!
Моля те, не ме предавай!
Разтърси уморени криле.
Животът, все пак, заслужава!
Бял си остава белият свят,
дори да ти тъмнее пред очите
от изнемога, болка или глад.
Или от хората с черно в душите.
Тупкай, сърчице, сега!
Знаем, няма да е безконечно.
Ще почиваме после в пръстта ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Random works
  • кумеца (Румен Ченков) НЕ СЪЖАЛЯВАМ
    НЕ СЪЖАЛЯВАМ
  • somewhere-else (Марти Драганова) Immortal sounds
    She was a myth in my conscience; She was a myth in my common mind; She was a legend of great importa...
  • СамоДива11 (Лора) Limit(les)s
    Limit(les)s All I know is to hurt myself and hate the others Abuse me and I'll think I deserve it Gi...
  • Reddas (Кейтлин А.) I know
    Through the darkest roads at night As light feels trapped within the thoughts... I realized... Love ...

More works »