13 сент. 2011 г., 12:49

Молба 

  Поэзия » Любовная
594 0 5

 


МОЛБА

 

Като прерязан стрък трева

от безмилостна коса

се тръшкам

на земята,

столетник скършен

от светкавица на две –

такъв съм аз, когато

теб те няма.

Повярвай ми, дете!

И после безутешно страдам,

че в твоя поглед детелинен

съзирам властната жена,

която искам да ме има

поне за миг.

О, Боже мой, прости

на оглупелия наивник!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??