МОЛБА
Като прерязан стрък трева
от безмилостна коса
се тръшкам
на земята,
столетник скършен
от светкавица на две –
такъв съм аз, когато
теб те няма.
Повярвай ми, дете!
И после безутешно страдам,
че в твоя поглед детелинен
съзирам властната жена,
която искам да ме има
поне за миг.
О, Боже мой, прости
на оглупелия наивник!
© Ангел Веселинов Все права защищены