Sep 13, 2011, 12:49 PM

Молба 

  Poetry » Love
595 0 5

 


МОЛБА

 

Като прерязан стрък трева

от безмилостна коса

се тръшкам

на земята,

столетник скършен

от светкавица на две –

такъв съм аз, когато

теб те няма.

Повярвай ми, дете!

И после безутешно страдам,

че в твоя поглед детелинен

съзирам властната жена,

която искам да ме има

поне за миг.

О, Боже мой, прости

на оглупелия наивник!

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??