13.09.2011 г., 12:49 ч.

Молба 

  Поезия » Любовна
596 0 5

 


МОЛБА

 

Като прерязан стрък трева

от безмилостна коса

се тръшкам

на земята,

столетник скършен

от светкавица на две –

такъв съм аз, когато

теб те няма.

Повярвай ми, дете!

И после безутешно страдам,

че в твоя поглед детелинен

съзирам властната жена,

която искам да ме има

поне за миг.

О, Боже мой, прости

на оглупелия наивник!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??