Аз молих те, съдба, с добри очи,

нали те молих толкова отчаяно

да се смилиш над мен за миг дори,

не виждаш ли - до болка съм отчаяна.

Сърцето ми, разбивано без жал,

отново и отново... и отново

раздавам обич, а ме сипи хлад

и всеки влива капчици отрова.

Да, силна бях. И може би да съм,

но моята душа е като струна.

И всяка вечер аз сънувам сън,

че скъсва се и някъде потъвам.

Сега стоя пред теб на колене,

от безнадеждност смазана отново,

не ми отнемай любовта поне.

Да я загубя аз не съм готова.