молба
Аз молих те, съдба, с добри очи,
нали те молих толкова отчаяно
да се смилиш над мен за миг дори,
не виждаш ли - до болка съм отчаяна.
Сърцето ми, разбивано без жал,
отново и отново... и отново
раздавам обич, а ме сипи хлад
и всеки влива капчици отрова.
Да, силна бях. И може би да съм,
но моята душа е като струна.
И всяка вечер аз сънувам сън,
че скъсва се и някъде потъвам.
Сега стоя пред теб на колене,
от безнадеждност смазана отново,
не ми отнемай любовта поне.
Да я загубя аз не съм готова.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
