Молба за милост
Незнайно как - но всяка вечер
ти в мойта стая тихо се промъкваш,
а след това - бушуваш в моя мозък,
като подпийнала на бала херцогиня...
А после пък - подобно на диспечер-
у мене урагани всякакви забъркваш,
които карат ме - подобно восък
да падам долу и да прося милостиня!
Да искам прошка, за това че нещо не направих,
или натрупах прекалено много грешки,
или че сторих нещо непростимо -
оттук - нататък - всичко ми е криво ...
Живота си не мога да оправя -
пред погледа ми - има само пречки!
Тежи връз мен една вина за трима!
Голяма грижа имам! Спасете ме! Залюбих самодива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Момчил Манов Все права защищены
