Aug 1, 2018, 10:26 AM

Молба за милост

  Poetry » Love
974 2 2

Незнайно как - но всяка вечер

ти в мойта стая тихо се промъкваш,

а след това - бушуваш в моя мозък,

като подпийнала на бала херцогиня...

 

А после пък - подобно на диспечер-

у мене урагани всякакви забъркваш,

които карат ме - подобно восък

да падам долу и да прося милостиня!

 

Да искам прошка, за това че нещо не направих,

или натрупах прекалено много грешки,

или че сторих нещо непростимо - 

оттук - нататък - всичко ми е криво ...

 

Живота си не мога да оправя - 

пред погледа ми - има само пречки!

Тежи връз мен една вина за трима!

Голяма грижа имам! Спасете ме! Залюбих самодива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...