Молба за милост
Незнайно как - но всяка вечер
ти в мойта стая тихо се промъкваш,
а след това - бушуваш в моя мозък,
като подпийнала на бала херцогиня...
А после пък - подобно на диспечер-
у мене урагани всякакви забъркваш,
които карат ме - подобно восък
да падам долу и да прося милостиня!
Да искам прошка, за това че нещо не направих,
или натрупах прекалено много грешки,
или че сторих нещо непростимо -
оттук - нататък - всичко ми е криво ...
Живота си не мога да оправя -
пред погледа ми - има само пречки!
Тежи връз мен една вина за трима!
Голяма грижа имам! Спасете ме! Залюбих самодива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
