13 авг. 2014 г., 20:53

Молбата ми е малко нетипична 

  Поэзия
823 0 8

Вземи нощта ми, давам ти я цялата,

със сънищата ми, магично-нереални,

в които ме обичаш. И накарай тялото

да ти разкрие дълго пазените тайни.

 

Ако решиш, че туй е недостатъчно,

деня ти давам, без това със теб изгрява,

сълзи и смях, усмивката загадъчна,

която че си в мислите ми те издава.

 

Вземи и песента, отколе в мен живяла,

съмнението, вярата - страха посичала.

Да видя младостта си като птица отлетяла,

не ще скърбя. Ще знам, че съм обичала.

 

Мечтите давам ти, с които съм богата,

и вчера, днес и утре ти ги подарявам.

И всъщност, знаеш ли, вземи ме цялата!

Но остави ми всичко, в което обитаваш!

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • може би трябва да завършва така:

    И всъщност, знаеш ли, вземи ме цялата!

    Но дай ми всичко, в което обитаваш!
  • Поздравявам те, много ми хареса!
  • красиво!
  • Така е: когато обичаме, искаме само да даваме. И по-богати ставаме от това.
  • Богат ще бъде! Хубаво написано! Поздрави!
  • Ха, ей затова и пишем Танче, щото те ни четат, щото ние знаем че е така и знаем кого ще зарадваме или разплачем...
  • Въпросът, Краси, е в това, едновременно да принадлежиш и на другия - по желание, и на себе си - по необходимост, защото в себе си съхраняваш и него. Мистериозно си е
    Благодаря ти!
  • Малей-й-й! Ми то като те вземе цялата, за какво му е друго?!
Предложения
: ??:??