Молбата ми е малко нетипична
Вземи нощта ми, давам ти я цялата,
със сънищата ми, магично-нереални,
в които ме обичаш. И накарай тялото
да ти разкрие дълго пазените тайни.
Ако решиш, че туй е недостатъчно,
деня ти давам, без това със теб изгрява,
сълзи и смях, усмивката загадъчна,
която че си в мислите ми те издава.
Вземи и песента, отколе в мен живяла,
съмнението, вярата - страха посичала.
Да видя младостта си като птица отлетяла,
не ще скърбя. Ще знам, че съм обичала.
Мечтите давам ти, с които съм богата,
и вчера, днес и утре ти ги подарявам.
И всъщност, знаеш ли, вземи ме цялата!
Но остави ми всичко, в което обитаваш!
© Таня Донова All rights reserved.
