Молбата ми е малко нетипична
Вземи нощта ми, давам ти я цялата,
със сънищата ми, магично-нереални,
в които ме обичаш. И накарай тялото
да ти разкрие дълго пазените тайни.
Ако решиш, че туй е недостатъчно,
деня ти давам, без това със теб изгрява,
сълзи и смях, усмивката загадъчна,
която че си в мислите ми те издава.
Вземи и песента, отколе в мен живяла,
съмнението, вярата - страха посичала.
Да видя младостта си като птица отлетяла,
не ще скърбя. Ще знам, че съм обичала.
Мечтите давам ти, с които съм богата,
и вчера, днес и утре ти ги подарявам.
И всъщност, знаеш ли, вземи ме цялата!
Но остави ми всичко, в което обитаваш!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравявам те, много ми хареса!
-
красиво!
-
Така е: когато обичаме, искаме само да даваме. И по-богати ставаме от това.
-
Богат ще бъде! Хубаво написано! Поздрави!
-
Ха, ей затова и пишем Танче, щото те ни четат, щото ние знаем че е така и знаем кого ще зарадваме или разплачем...
-
Въпросът, Краси, е в това, едновременно да принадлежиш и на другия - по желание, и на себе си - по необходимост, защото в себе си съхраняваш и него. Мистериозно си е
Благодаря ти! -
Малей-й-й! Ми то като те вземе цялата, за какво му е друго?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И всъщност, знаеш ли, вземи ме цялата!
Но дай ми всичко, в което обитаваш!