Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.

Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.

Тя бе жена. С душа на ангел.
Дойде в съня. От Бог изплакан.

И аз сиях. Почти без сили.
Не беше грях. А исках милост.

Защото там. Далеч в съня ми.
Оставах ням. Такъв.. без думи.

Но бях си жив. И дишах с обич.
В разкош красив. Дошъл от Бога.

Запяха птиците. Над двора.
Така обичах те. С поглед молещ!