Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.
Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.
Тя бе жена. С душа на ангел.
Дойде в съня. От Бог изплакан.
И аз сиях. Почти без сили.
Не беше грях. А исках милост.
Защото там. Далеч в съня ми.
Оставах ням. Такъв.. без думи.
Но бях си жив. И дишах с обич.
В разкош красив. Дошъл от Бога.
Запяха птиците. Над двора.
Така обичах те. С поглед молещ!
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
