Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.
Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.
Тя бе жена. С душа на ангел.
Дойде в съня. От Бог изплакан.
И аз сиях. Почти без сили.
Не беше грях. А исках милост.
Защото там. Далеч в съня ми.
Оставах ням. Такъв.. без думи.
Но бях си жив. И дишах с обич.
В разкош красив. Дошъл от Бога.
Запяха птиците. Над двора.
Така обичах те. С поглед молещ!
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
