Молитва
Във храма тих пристъпвам плахо,
запалвам свещ от друга свещ.
Ръце преплитам в мрака,
загледана във погледа горещ.
Аз моля Господа да те забравя.
Аз моля Го да заличи
в сърцето тази болка стара,
завинаги обречена да ме боли.
Молитвата ми в тишината,
остава сякаш да виси.
Аз зная-няма прошка и сълзата
в очите ми навеки ще блести.
Завинаги! Обречена на скръб гореща
не ще забравя твоите очи.
Завинаги във мене тя ще трепва,
забравила за дните ми дори.
Забравила и сякаш невидяла
в живота всичко е мъгла.
Светлината е в сърцето-надделяла,
пренебрегвайки горещата молба.
Молитва. Прошка. И забрава.
Не зная мога ли да спра?
Аз моля Господа да те забравя,
но мога ли сърцето си да залича.
Във храма тих пристъпвам плахо,
отправила последната молба.
Безмислено! Сърцето тръпне сладко
от тази болка. Не мога да го спра!
запалвам свещ от друга свещ.
Ръце преплитам в мрака,
загледана във погледа горещ.
Аз моля Господа да те забравя.
Аз моля Го да заличи
в сърцето тази болка стара,
завинаги обречена да ме боли.
Молитвата ми в тишината,
остава сякаш да виси.
Аз зная-няма прошка и сълзата
в очите ми навеки ще блести.
Завинаги! Обречена на скръб гореща
не ще забравя твоите очи.
Завинаги във мене тя ще трепва,
забравила за дните ми дори.
Забравила и сякаш невидяла
в живота всичко е мъгла.
Светлината е в сърцето-надделяла,
пренебрегвайки горещата молба.
Молитва. Прошка. И забрава.
Не зная мога ли да спра?
Аз моля Господа да те забравя,
но мога ли сърцето си да залича.
Във храма тих пристъпвам плахо,
отправила последната молба.
Безмислено! Сърцето тръпне сладко
от тази болка. Не мога да го спра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Тодорова Все права защищены
Харесва ми стила ти от мен 6