Молитва
В този свят се лутаме безпътни,
сред тъга и мигове щастливи,
постоянно се съмняваме
мъртви ли сме или живи,
а кръвта разпъва вените
сякаш иска да ги пръсне –
запази ни, Боже, ВЯРАТА,
за да можем да възкръснем!
В две посоки, две съдби политат,
хоризонтът може би ги слива,
с тях една любов осъдена
безвъзвратно си отива
и когато в отчаяние
самотата ни прегърне –
Боже, запази НАДЕЖДАТА,
че отново ще се върне!
Искаме, или не искаме –
хапем и до кръв ни хапят,
а от чувствата разкъсани
кървави сълзите капят,
и когато сме ранени,
и когато нараним –
Боже, запази в нас ЛЮБОВТА,
за да можем да простим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
!
