Молитва
Обичах аз... и мразих, и прощавах,
Съдбата - черно-бяла броеница,
със пръстите на Времето ранявах
през страстената моя плащеница...
И срещах истински души... човечни,
заключили Любов през триста брави -
усетили, че няма да са вечни,
но път към Светлина богоизбрали...
На кръстопът е нашият живот без храма -
понякога пред Бога коленича...
и Свобода - духовно необрана,
във празната обител ме обрича
на търсено Спасение, човешко,
повивано от сбъркани копнежи,
събудено във Любовта очакване -
олекнало без греховете тежки...
Изгубена, душата ми... намира -
Пътечка малка – никому невидна,
в която Тишината преизвира,
пробудена от Вярата ми свидна...
------
Най-трудно е да проумееш себе си
и всеки миг да впрегнеш в яко рало:
на Нивата посееш ли Смирение,
от Бог очаквай - Жътва полудяла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
