ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
29.10.2010 г., 21:15 ч.

Молитва 

  Поезия » Философска
747 0 11

Обичах аз... и  мразих, и прощавах,

Съдбата - черно-бяла броеница,

със пръстите на Времето ранявах

през страстената моя плащеница...

 

И срещах истински души... човечни,

заключили Любов през триста брави -

усетили, че няма да са вечни,

но път към Светлина богоизбрали...

 

На кръстопът е нашият живот без храма -

понякога пред Бога коленича...

и Свобода - духовно необрана,

във празната обител ме обрича

 

на търсено Спасение, човешко,

повивано  от  сбъркани копнежи,

събудено във Любовта  очакване -

олекнало без греховете тежки...

 

Изгубена, душата ми... намира -

Пътечка малка – никому невидна,

в която  Тишината преизвира,

пробудена от Вярата ми свидна...

------

Най-трудно е да проумееш себе си

и всеки миг да впрегнеш в яко рало:

на Нивата посееш ли Смирение,

от Бог очаквай  - Жътва полудяла...

 

 

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??