Молитва

Нощта наметна свойта пелена

и мрак самотния ми дом обгърна,

зад облак скри се бледата луна

и болката по тебе пак се върна.

Не те виня, макар че си замина,

отиде си внезапно, мълчешком,

като тайфун ужасен ти премина

и разруши спокойния ни дом!

Довчера в него детски смях ехтеше

сега е странно пуст и онемял,

само за теб, сърцето ми туптеше -

сега и то потъна във печал.

Не те виня, реши и си отиде!

Насила няма да те задържа!

Но никъде не ще намериш

за нашето дете любящ баща!

Във някакъв измислен свят живееш

и вечно търсиш в другите вина,

но знай, че искаш ли да оцелееш,

ще трябва да повярваш в любовта.

Омразата мечтите ти убива,

като проказа разума гризе

и неизбежно тя превръща

приятелите в смъртни врагове.

Обичам те, и моля се на Бога

да вдъхне разум в твоята душа,

че истински щастлив е само този,

който прощава и раздава доброта!

Любомир Попов