1.11.2014 г., 23:07

Молитва

679 0 1

Молитва

 

Нощта наметна свойта пелена

и мрак самотния ми дом обгърна,

зад облак скри се бледата луна

и болката по тебе пак се върна.

 

Не те виня, макар че си замина,

отиде си внезапно, мълчешком,

като тайфун ужасен ти премина

и разруши спокойния ни дом!

 

Довчера в него детски смях ехтеше

сега е странно пуст и онемял,

само за теб, сърцето ми туптеше -

сега и то потъна във печал.

 

Не те виня, реши и си отиде!

Насила няма да те задържа!

Но никъде не ще намериш

за нашето дете любящ баща!

 

Във някакъв измислен свят живееш

и вечно търсиш в другите вина,

но знай, че искаш ли да оцелееш,

ще трябва да повярваш в любовта.

 

Омразата мечтите ти убива,

като проказа разума гризе

и неизбежно тя превръща

приятелите в смъртни врагове.

 

Обичам те, и моля се на Бога

да вдъхне разум в твоята душа,

че истински щастлив е само този,

който прощава и раздава доброта!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не те виня, реши и си отиде!
    Насила няма да те задържа!
    Но никъде не ще намериш
    за нашето дете любящ баща!"
    Актуално и истинско. Много ми хареса - благодаря!
    Поздрав и приятен ден! Пиша ти едно голямо 6.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...