Молитва
Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.
Дай на мама отново чевръсти и силни ръце –
да простре сутринта овехтялата риза от думи,
зад която съм крил уморено от обич сърце.
Дай на скитника – дом. Нека хляба нощес да целуне.
Дай на тази вдовица, отсреща, две шепи небе,
да засее от своята вярност – по няколко стръка,
и мъжът, с който дълго в неволя и в радости бе
нека идва в съня и по-често, равнец да ѝ мъкне.
Дай на моя съсед, който пие от виното сам
шепа верни приятели, дето ще викнат: наздраве.
И света, ако трябва, смали, да не е тъй голям,
огън общ наклади – да се сгреем – насън и наяве.
На доброто, щом пламъкът, ласкав, нощес, израсте
и задълго челата ни слепи съдбовно покръсти,
от смълчания хълм нероденото мое дете
ще се спусне – косите ти дълги, да среше със пръсти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
