Sep 25, 2016, 8:52 AM  

Молитва 

  Poetry » Love
1839 8 13

 

 

Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми
– тъмно планинско усое.

Дай на мама отново чевръсти и силни ръце
да простре сутринта овехтялата риза от думи,
зад която съм крил уморено от обич сърце.
Дай на скитника
дом. Нека хляба нощес да целуне.

Дай на тази вдовица, отсреща, две шепи небе,
да засее от своята вярност
 по няколко стръка,
и мъжът, с който дълго в неволя и в радости бе
нека идва в съня и по-често, равнец да ѝ мъкне.

Дай на моя съсед, който пие от виното сам
шепа верни приятели, дето ще викнат: наздраве.
И света, ако трябва, смали, да не е тъй голям, 
огън общ наклади
да се сгреем  насън и наяве.

На доброто, щом пламъкът, ласкав, нощес, израсте
и задълго челата ни слепи съдбовно покръсти,
от смълчания хълм нероденото мое дете
ще се спусне
косите ти дълги, да среше със пръсти.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??