21 апр. 2024 г., 13:14  

Молитва

660 0 0

 

Прости ми, Господи,че съм непокорна твоя дъщеря!

Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!

Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!

Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като сърна, търсеща оазис, в който да се приютя! Скитам се мисловно измежду листата на зелената гора.

Искам да избягам далече от хорски мисли, от пороците, от измамните слова. И ако трябва ще моля в сокол да се преобразя, далеч от всичко аз да отлетя.

Всичко земно е порочно и аз съм като улов на тази земя. 

И в неделното утро, моля отново за това-да ми помагаш, да ми простиш,че не спирам да греша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Беленска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...