Молитва за Дякона...
В очите му звездици ясни светят,
сълзите мият камъка студен,
ръката детска четири лалета
полага под лика свещен.
Главата му склонена на гърдите,
молитва шепне детската уста:
„Прости ни, Господи, на Дякона бедите,
аз вече зная що е Свобода!
И тук, пред тебе, в тоя ден съдбовен,
аз клетва давам ти пред тоя гроб,
да помня Него, за да е свободен
народът ми… и нивга вече роб!
И делото свещено да опазя,
и думите в дела да претворя,
та някога във земния си залез
без срам да си отида от света.
А ти, там горе, Боже,
води ме, както Дякона преди...
Сърцето си във таз молитва вложих,
за да ни има и след нас… Амин!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
Трябва да помним, за да ни има!
