Небето апокалиптично пада все по-ниско,
в едно се сливат Храмът и кладата на Ада,
Земята голи клони молитвено протяга,
безмилостно в убийствена прегръдка я притиска,
а птиците между небето и земята
с вятъра безпътен задъхано се мятат...
Цветята неродени, в снега за слънчице ридаят,
човекът сам си е палачът, достигнал края!
Защо в утробите на майките децата плачат,
ще ни обсеби ли во веки здрачът?
Един единствен лъч от светлина -
къде си, Боже, пробий погребната тъма! ...