palenka (П Антонова)
458 17237
1.03.2022 г., 8:53 ч.

Молитвено 

  Поезия
416 4 10

 

Небето апокалиптично пада все по-ниско,

в едно се сливат Храмът и кладата на Ада,

Земята голи клони молитвено протяга,

безмилостно в убийствена прегръдка я притиска,

а птиците между небето и земята

с вятъра безпътен задъхано се мятат...

 

Цветята неродени, в снега за слънчице ридаят,

човекът сам си е палачът, достигнал края!

Защо в утробите на майките децата плачат,

ще ни обсеби ли во веки здрачът?

Един единствен лъч от светлина -

къде си, Боже, пробий погребната тъма!


28.02.2022

 

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато любовта към властта е по-силна от любовта към човека, мирът ще е мираж! Поздравления, Пепи!
  • Благодаря!
  • Силно!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) - Танче ❤️
    и като знаем какво оставя след себе си една война: промити болни мозъци, психопати и масови убийци, не ми се мисли
  • Много ми хареса, Пепи! Току - що пуснах стих на същата тема с почти същото заглавие. Моля се това безумие, наречено война, да бъде спряно от разумните хора!
  • генек (Георги Коновски) - развивам се, генек, развивам се! 😊
  • Не прилича да е паленкопепино - сериозно, нежно, лирическо...
  • Благодаря ви!
    Убийствено е да вървиш срещу себе си, но още по-убийствено е ако не го съзнаваш!
  • „...човекът сам си е палачът, достигнал края!”
    Надявам се и се моля разумът да надделее...
    Поздрав, Пепи!
Предложения
: ??:??