16 янв. 2011 г., 09:03

Моля те...

1.3K 0 12








И… ето ме…
стоя пред теб

по-истинска от всякога.
В ръцете си държа конец,
бродирам всяка крачка.
Красив пейзаж се
 се получава,
прилича на море без бряг.
И слънцето се отразява…
Поспирам, после пак
докосната от светлината
напред аз продължавам.
Безкрайността опиянява…
Намерих се във този свят.
Дали? Но мисля, че си заслужава.
Докосвам се до красота,
дочувам нежни звуци.
Не спирам, бод след бод редя
и ето… появиха се и птици.
Живот, постави ме на колене
и нищичко не ми спести.
Сломена бях и още ме боли,
но оцелях. И жива съм! А ти…
каквото си решил, го дай.
Едно те моля, мисълта ми остави!
Така се чувствам цяла.
 














Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...