16 янв. 2011 г., 09:03

Моля те...

1.3K 0 12








И… ето ме…
стоя пред теб

по-истинска от всякога.
В ръцете си държа конец,
бродирам всяка крачка.
Красив пейзаж се
 се получава,
прилича на море без бряг.
И слънцето се отразява…
Поспирам, после пак
докосната от светлината
напред аз продължавам.
Безкрайността опиянява…
Намерих се във този свят.
Дали? Но мисля, че си заслужава.
Докосвам се до красота,
дочувам нежни звуци.
Не спирам, бод след бод редя
и ето… появиха се и птици.
Живот, постави ме на колене
и нищичко не ми спести.
Сломена бях и още ме боли,
но оцелях. И жива съм! А ти…
каквото си решил, го дай.
Едно те моля, мисълта ми остави!
Така се чувствам цяла.
 














Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...