И… ето ме…
стоя пред теб
по-истинска от всякога.
В ръцете си държа конец,
бродирам всяка крачка.
Красив пейзаж се
се получава,
прилича на море без бряг.
И слънцето се отразява…
Поспирам, после пак
докосната от светлината
напред аз продължавам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up