16.01.2011 г., 9:03

Моля те...

Поезия » Друга

1.3K 0 12

И… ето ме…
стоя пред теб
по-истинска от всякога.
В ръцете си държа конец,
бродирам всяка крачка.
Красив пейзаж се	се получава,
прилича на море без бряг.
И слънцето се отразява…
Поспирам, после пак
докосната от светлината
напред аз продължавам.
Безкрайността опиянява…
Намерих се във този свят.
Дали? Но мисля, че си заслужава.
Докосвам се до красота,
дочувам нежни звуци.
Не спирам, бод след бод редя
и ето… появиха се и птици.
Живот, постави ме на колене
и нищичко не ми спести.
Сломена бях и още ме боли,
но оцелях. И жива съм! А ти…
каквото си решил, го дай.
Едно те моля, мисълта ми остави!
Така се чувствам цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

finaltouch (Георги Ванчев)

Прекрасна бродерия!

2011-01-26T10:08:23+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

бродираш красиво...!!!

чува се!

2011-01-21T12:55:57+02:00
longin (Любомир Деничин)

По цели сме от колкото си мислим...Бродирай птици,мисли ,чувства...оказва се ,че да живееш е изкуство!!!Поздрав и топлинка!!!

2011-01-19T16:09:44+02:00
Enena (Елена Нинова)

Излезналото от сьрцето влиза в ду6ата на всеки който го прочете.Поздрав!

2011-01-18T21:17:14+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Магдалена го е казала вече.
А аз ще добавя само, че те прегръщам и ти благодаря за този стих!!!

2011-01-16T23:05:38+02:00